Стара Загора
Град Стара Загора е разположен в равно Загоре - Старозагорското поле - източната част на Горнотракийската низина, заключена между Сърнена гора /Средна гора/, Светиилийските, Манастирските възвишения, планината Сакар и Чирпанските възвишения, със средна надморска височина 137 метра, край Бедечка река, на 231 км от София.Климатът на градската територия е умереноконтинентален с полъх от Средиземно море, което се отразява във виреенето на смокини, лавър /дафиново дърво/, нар, бадеми, райски ябълки, кипариси. Средната годишна температура е 12,5° С, със средна валежна сума 650 мм. Северозападно от града са Старозагорските бани, които от 1967 г. са обявени за национален балнеоложки курорт. На 14 км северно от града има друг минерален извор в село Ягода.
Многовековният град е възникнал на важен кръстопът от Дунав към Беломорието и от Пловдив към Черно море. Дългото му историческо съществуване е маркирано с голям брой имена - Берое, Августа Траян, Верея, Иринополис, Боруй, Ески Загра, Железник, Стара Загора, както и много варианти от тези названия. С името Берое възниква през VI в. пр. н. е. Името му се тълкува като град-пазар. Тогава бил населен от тракийското племе пирогери. Тракийският град бил превзет през 46 г. и възникналият до него нов град получил името на имп. Траян - Августа Траяна. Издигнат бил в подножието на хълма парк Аязмото. С това име градът фигурира в гръцки и латински надписи, както и в бронзови монети, сечени в града. Той бил с крепостни стени. В него се извършило огромно по мащаби строителство на сгради, улици, водопровод, глинени и оловни тръби. Римският писател Амиан Марцелан го нарича "преблестящият град на троянците". През III в. се появяват варианти на старото тракийско име Бероа, Берея, Бероне и Берое, което във византийско време се превръща във Верея. Така го отбелязват и хронисти от Западна Европа. През V век Верея е унищожена от хуните. Възстановена, през VI век е нападната от аварите. През 784 г. византийската императрица Ирина оценила стратегическото положение на града и пожелала той да носи нейното име Иринополис /град на Ирина/. Така се нарича до свалянето й от престола. През IX в. хан Крум го включил в своята държава. Арабският географ Идризи през 1153 г. го отбелязва с името Феруй. Българите наричат града Боруй на основата на тракийското Берое. Така е отбелязан в една грамота от XII век, дадена на дубровнишките търговци от цар Иван Асен II. По късно получава името Загора от името на областта Загоре. Това име възприемат и турците, завладели града през 1370 г. Най-напред те го наричат Загра и Ески Хисар /стара крепост на Загоре/, както и Загра Атик /стара, древна Заара/ от Загоре - зад планината. И днес на старозагорци се казва зааралии. През 1858 г. учителят Тодор Шишков предложил името Железник, но то не се наложило за дълго. На църковния събор в Цариград било прието названието Стара Загора.
През време на турското иго градът има типичен ориенталски вид, с криви сокаци и кьорсокаци /слепи улици/, някои постлани с калдъръм. Издигали се минаретата на десетина джамии и куполите на хамами /бани/. С прииждането на българи в града се развиват различни занаяти - медникарство, казанджийство, кожарство, абаджийство, златарство, сапунджийство.Д-р Иван Богоров в своята книга "Няколко дена разходка по българските места" от 1866 г., отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяло Румели. "Ески Заара е един от най-населените с българи в Румелия. Има воденица за сусамено и безирено масло, правят плъстове от вълна и гребени от рога, работят лозя".
През 1841 г. в града било основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. От 1863 г. се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, П. Р. Славейков и др. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и др. Родно място е на редица видни възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наречена "Българският славей".
Ярка проява на революционните борби срещу турския поробител е Старозагорското въстание от 1875 г., ръководено от Колю Ганчев. През време на Освободителната война градът е изгорен от турския башибозук. Изклани са били над 5000 българи. Наложило се градът да бъде построен отново и тогава се прави характерната геометрична планировка на прави перпендикулярно пресичащи се улици. Планът е изработен през 1879 г. от чешкия градостроител Лубор Байер.
През 1884 г. Стара Загора наброява 15 258 души и е третият по големина град в Източна Румелия след Пловдив и Сливен. През 1934 г. населението му възлиза на 29 825 души, през 1956 г. на 55 322 души, през 1975 г. - 122 277,1985 г. - 150 302, и през 1992 г. -150 482 души, и заема шесто място по големина след София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.